Историята на село Средец във филм на Кристиян Бозов
Вдъхновен от незнайното в документалното кино, Кристиян Бозов основава – новият филм в платформата за българско късометражно кино NO BLINK, който споделя историята на едноименното смолянско село, в което през днешния ден има къщи, само че няма хора.
Младите от дълго време са напуснали селото, в Средец живее единствено възрастното потомство, което е построило многоетажните къщи, тъй като е вярвало, че в тях ще кипи живот. От тази религия в този момент е останал единствено споменът за задружното общество, което в миналото е желало да даде път на новото.
Историята във кино лентата наблюдава концепцията зад към този момент пустите къщи през персоналния взор на безименни поданици, които все по този начин милеят за Средец. Водещото в документалния роман е страстта, която той предава, като навлиза във вътрешността в душата на индивида в кадър, само че на задоволителна отдалеченост от святото в нея.
Сякаш надалеч от цивилизацията, само че и от всичко просташко, хората в селото се препитават от земята, грижат се за нея с почетения и тя им отвръща със същото.
В „ Средец “ Кристиян Бозов в действителност описа за селото на татко си, само че не с концепцията да накара младото потомство да се върне в него, а да напомни на всеки, изгледал кино лентата, че и той има баба и дядо, които чакат да чуят гласа му.
Филмът е продукция на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и в началото е умислен като игрален. Природните дадености на местността обаче и желанието у населяващите я възрастни хора да споделят всичко това, което таят в себе си, карат Кристиян да трансформира игралното в писмено.
Повече за работата по кино лентата и историята на Средец режисьорът споделя в звуковия файл.
Младите от дълго време са напуснали селото, в Средец живее единствено възрастното потомство, което е построило многоетажните къщи, тъй като е вярвало, че в тях ще кипи живот. От тази религия в този момент е останал единствено споменът за задружното общество, което в миналото е желало да даде път на новото.
Историята във кино лентата наблюдава концепцията зад към този момент пустите къщи през персоналния взор на безименни поданици, които все по този начин милеят за Средец. Водещото в документалния роман е страстта, която той предава, като навлиза във вътрешността в душата на индивида в кадър, само че на задоволителна отдалеченост от святото в нея.
Сякаш надалеч от цивилизацията, само че и от всичко просташко, хората в селото се препитават от земята, грижат се за нея с почетения и тя им отвръща със същото.
В „ Средец “ Кристиян Бозов в действителност описа за селото на татко си, само че не с концепцията да накара младото потомство да се върне в него, а да напомни на всеки, изгледал кино лентата, че и той има баба и дядо, които чакат да чуят гласа му.
Филмът е продукция на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и в началото е умислен като игрален. Природните дадености на местността обаче и желанието у населяващите я възрастни хора да споделят всичко това, което таят в себе си, карат Кристиян да трансформира игралното в писмено.
Повече за работата по кино лентата и историята на Средец режисьорът споделя в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ